Montana en bici

Много интересен, но доста изморителен (поне за мен) маршрут. Монтана - Чипровци е лек, с постоянно плавно изкачване. След излизане от Чипровци в посока Гушевски манастир, пътят става по-стръмен. Зад него следва къс, но много стръмен участък и се стига до хижа Явор. От нея започва черен път, като цяло в добро състояние. По него има и равни участъци, и изкачвания, и слизания. Tочно преди излизането на асфалта, над Копиловци е в ужасно състояние - камъни, храсти, елхички и дълбоки изровени вади.

Трудност (1-5): 3 (все пак е необходимо човек да има някакв тренировка, заради по - голямата дължина на маршрута) Интересност (1-5): 4 Време: 4 ч. Много приятен и сравнително лек маршрут. С някой изключения е главно леко, постепенно изкачване и се кара с равномерно темпо. Само между Долни Лом и Превала има има по - стръмен и по - дълъг участък, но половината от него се качва и без бутане. След Бели Мел се влиза между хълмове, от двете страни на пътя има дървета и скали и карането е доста приятно. На отбивката в Д. Лом към Г. Лом ме спряха за проверка от гранична полиция, така че не тръгвайте без документи. Вода има на няколко места, а и във всяко село може да помолите да ви налеят. Термос от 1л. е достатъчен, не е нужно да носите 2 като мен :).

Като цяло маршрутът е постоянно, леко изкачване. Ако се тръгне рано сутринта, за цчл ден не е проблем

Маршрутът не е от лесните. Участъкът след Замфирово, към Черкаски е доста неприятен - в началото се кара по хубав каменист път, но след това по един тревясъл и друг доста обрасъл с фиданки и къпини(малко след слизането от асфалта съм завил наляво, но може да се продължи и направо. най-гадната част, обаче си предстои). От Черкаски се тръгва в посока Драганица. След центъра, пътят прави завой с табела към следващото село, а направо продължава каменист път и след това преминава в черен. Половината половина се минава главно с бутане, но не е много трудно. За сметка на това гледките, които се откриват от другата страна са страхотни. От този път няма отклонения до билото на хълма. Там се разделя към един стръмен хълм с кула на върха, а надясно започва спускане. Аз избрах спускането и не съжалявам. Като се стигне до асфалта, надясно е Бела речка, наляво е за Озирово. Имайте предвид, че и в двете Речки няма кафене, така че последни снабдителен пункт е Черкаски. Наклонът към Горна Бела Речка не е много труден, стига умората да не си казва думата. Като цяло: интересно каране, но е необходима добра форма и избиране на най - лесните пътища - Баирите са си наистина баири.